„Пра-яйце на литературата” – така геният Йохан Волфганг фон Гьоте нарича баладата. За него именно тя е онази първична форма на творчество, която обединява трите основни литературни жанра – лирика, епос и драма.
Великият поет, философ, учен и държавник създава десетки балади през целия си живот, в този том са събрани 12-те най-добри.
Подборът и преводът на баладите е на Любомир Илиев, нареждан сред най-вещите познавачи на Гьотевото творчество в световен план. Той включва в селекцията седемте христоматийни за автора балади „Царят на Туле“, „Рибарят“, „Горски цар“, „Иманярят“, „Коринтската невеста“, „Богът и баядерката“ и „Чиракът магьосник”, както и „Сватбена песен”, „Легенда за подковата”, „Певецът”, „Танцът на мъртвите” и „Вървящата камбана”.
Гьоте е сред основните фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII в. и началото на XIX в. Автор на „Фауст“ и „Теория на цветовете“, той вдъхновява Чарлс Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.
